Еко пътека „Бухала“

Птиците по пътеката

На 8 август 2025 г., по време на преход по пътеката над с. Стоките, записахме гласовете на гората с приложението Merlin Bird ID (Cornell Lab of Ornithology). Към разпознатите видове добавихме и наблюденията по маршрута с. Стоките — вр. Бухала. Пуснете записа и се вслушайте — почти сигурно ще ги чуете и вие.

Натиснете, за да чуете гласа на птицата.

Синигер (син синигер)

Cyanistes caeruleus

11–12 см · 9–13 г

Дребна, много подвижна птица с лазурносиня шапчица, жълти гърди и черна ивица през окото. Живее целогодишно в широколистните гори около пътеката, храни се с насекоми и ларви по клоните, а през зимата — със семена. Гнезди в хралупи и охотно заема изкуствени къщички.

Гласът: Звънливо „ци-ци-циррр“ — две-три високи нотки, последвани от бърза трела.

Снимка: Alexis Lours / Wikimedia Commons, CC BY 4.0
Запис: Adrienne Eaton / xeno-canto XC121562, CC BY-SA 3.0

Жълтоглаво кралче

Regulus regulus

8,5–9,5 см · 4,5–7 г

Най-малката птица в Европа — по-лека от монета от един лев. Маслиненозелена, с ярка жълто-оранжева ивица на темето. Държи се във върховете на иглолистните дървета и рядко слиза ниско, затова се чува много по-често, отколкото се вижда.

Гласът: Много високо, тънко „си-си-си“, повтарящо се на кратки фрази — на границата на човешкия слух.

Снимка: Alexis Lours / Wikimedia Commons, CC BY 4.0
Запис: SanoAK: Alexander Kürthy / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Горска зидарка

Sitta europaea

12–14,5 см · 17–28 г

Синьосива отгоре, ръждива отдолу, с черна лента през окото и здрава права човка. Единствената наша птица, която слиза по стволовете с главата надолу. Замазва входа на хралупата си с кал, докато остане тесен процеп — оттам идва и името „зидарка“.

Гласът: Силно, ясно „уит-уит-уит“, което се носи надалеч из гората.

Снимка: Charles J. Sharp / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
Запис: Sander Pieterse / xeno-canto XC164989, CC BY-SA 3.0

Червеногръдка (червеношийка)

Erithacus rubecula

12,5–14 см · 16–22 г

Позната на всички птица с оранжево-червени гърло и гърди. Държи се ниско, в храстите и покрай пътеката, и често следва човека, за да събира насекоми от разровената пръст. Пее и през зимата, а мъжките защитават територията си целогодишно.

Гласът: Меланхолична, ромоняща песен с ясни високи нотки; при тревога — сухо „тик-тик“.

Снимка: Alexis Lours / Wikimedia Commons, CC BY 4.0
Запис: Marie-Lan Taÿ Pamart / xeno-canto XC473253, CC BY-SA 4.0

Черен синигер

Periparus ater

10–11,5 см · 8–10 г

Среща се много често по маршрута, особено в най-високата част. Черна глава с бели бузи и характерно бяло петно на тила. Обича иглолистните дървета и скрива семена по кората за зимата.

Гласът: Бързо, високо „ситуи-ситуи-ситуи“ — по-тънко и по-припряно от това на големия синигер.

Снимка: Jedesto / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
Запис: Sander Pieterse / xeno-canto XC391132, CC BY-SA 4.0

Лъскавоглав синигер

Poecile palustris

11,5–13 см · 10–12 г

Дребен синигер с лъскава черно-синя шапчица и малко черно петно под човката. Живее в старите широколистни гори, където има хралупи за гнездене. Двойките остават заедно и извън размножителния период.

Гласът: Отсечено „пи-чей“, последвано от дрезгаво „чей-чей-чей“ — визитната картичка на вида.

Снимка: Sławek Staszczuk / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
Запис: SanoAK: Alexander Kürthy / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Голям пъстър кълвач

Dendrocopos major

22–23 см · 70–98 г

Черно-бял кълвач с яркочервено под опашката; мъжките имат червено петно на тила. Издълбава хралупи в сухи стволове и ги оставя на синигери, кралчета и зидарки след себе си.

Гласът: Рязко „кик!“ и барабанене по сух клон — кратка серия от около секунда, която се чува надалеч.

Снимка: Sławomir Staszczuk / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
Запис: Alexander Kürthy / xeno-canto XC309807, CC BY-SA 4.0

Среден пъстър кълвач

Dendrocoptes medius

19–22 см · 50–85 г

По-дребен от големия пъстър кълвач, с изцяло червено теме и по-къса човка. Свързан е със старите дъбови и смесени гори — присъствието му е знак за зряла, здрава гора.

Гласът: Проточено, носово „квек-квек-квек“, което звучи почти оплакващо; барабани рядко.

Снимка: Mikes Makro / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
Запис: Jesús Lavedán Rodríguez / xeno-canto XC612700, CC BY-SA 4.0

Червенушка

Pyrrhula pyrrhula

15–17 см · 21–27 г

Едра, спокойна птица с черна шапчица и дебела човка; мъжкият е с розово-червени гърди, женската — в топло сиво-кафяво. Храни се със семена и с пъпки на дърветата, обикновено по двойки.

Гласът: Тихо, меко и малко тъжно „дю“ — лесно се пропуска, ако не се вслушате.

Снимка: Sniiiif / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
Запис: Mirko Tomasi / xeno-canto XC531892, CC BY-SA 4.0

Домашно врабче

Passer domesticus

14–18 см · 24–39 г

Среща се в началото на маршрута, около къщите в с. Стоките. Мъжкият е със сива шапчица и черно нагръдниче, женската — скромно кафява. Живее на групи и гнезди под стрехите.

Гласът: Постоянно, весело „чик-чирик“ на цели групи наведнъж.

Снимка: Diliff / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
Запис: James Ray / xeno-canto XC508461, CC BY-SA 4.0

Снимките и записите са от Wikimedia Commons и са използвани съгласно лицензите Creative Commons. Разпознаването е направено с Merlin Bird ID.